Огънят отдавна е изгаснал. Изстинали слова тънат в забрава. Вратата, през която надеждата някога си отиде, проскърцва самотно, заслушана в шепота на вятъра. Пеперудени криле разнасят и последните малки прашинки от спомена. Тя няма да се върне...

:-(

?

!!!

...

но след себе си ще остави надеждата,
която по-честичко ще влиза през вратата,
където само самотата
ще продължава да я чака!

Виж как ме вдъхнови ;) Така бих го продължила. Дано ти хареса ;)

....

diz iz much like death

fuckin beautiful!

Има някаква красота в тази тъга...